Чисто бяла роза,

радост

и погледът спира се в листата свежи.

Не потрепва нищо!

И дъхът замира!

Капки кръв капят от розата.

Окървавена роза и любов до сетен дъх!

Дланите свити в юмрук и от болка

душата плаче за погубената младост.

Един жест и вярата в бъдещето е разцъфнала.

Отрицание и сила,

преследване на мисълта

и божи богослов и всичко,

всичко спира в очите на двама

за да бъдат щастливи.

Бяла роза!....

Символ на чистота и истинност!

Признание за любов,

поднесено в нейните ръце.

Каква романтика!

Каква интимност на човешките чувства.

Пътуване един към друг.....

Емоция, която трябва да се почувства

с всяка фибричка на тялото.