Jul 4, 2015, 11:19 AM

Бялата врата 

  Poetry » Love
418 0 0

Отвори ли се пак вратата бяла,

погледнеш ли ме, жалък и студен,

разбирам, че в сърцето ти е влязла

поредната, без никакъв проблем!

 

Обръщам аз гърба си и се смея,

усмивката лъжлива е, но знай,

сърцето вътре в мене е сразено,

душата - наранена е докрай!

 

И колкото и пъти да се връщаш,

през бялата врата, ти запомни,

че винаги сърцето наранено 

ще те посрещне и ще ти прости!

© Николинка Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??