Отвори ли се пак вратата бяла,
погледнеш ли ме, жалък и студен,
разбирам, че в сърцето ти е влязла
поредната, без никакъв проблем!
Обръщам аз гърба си и се смея,
усмивката лъжлива е, но знай,
сърцето вътре в мене е сразено,
душата - наранена е докрай!
И колкото и пъти да се връщаш,
през бялата врата, ти запомни,
че винаги сърцето наранено
ще те посрещне и ще ти прости!