Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва,
виждам липсват следи
и от Бляна ни, жътвен,
от възторга - тъй Див,
що събужда в Морето,
май задрямал Инстинкт,
да си шепне с Людете,
като в приказен флирт. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up