ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
29.11.2012 г., 11:29 ч.

Бяло 

  Поезия » Любовна
1356 1 7

Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!


А снегът ме затрупва,
виждам липсват следи
и от Бляна ни, жътвен,
от възторга - тъй Див,

що събужда в Морето,
май задрямал Инстинкт,
да си шепне с Людете,
като в приказен флирт.

И ветрецът го няма,
смут в Полето цари,
а Слова се предлагат,
във житейски Гамбит?

Но светът ще изчезне?
Пък - от теб ме дели,
най - голямата бездна!
После... някакъв взрив,

сякаш гръмва в ухото?
Смях... съседът не спи?
Аз лежа - на леглото?
Ти до мен... и е... Три!

© Ангел Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??