Dec 9, 2015, 11:45 PM

Бяло 

  Poetry » Other
518 0 4
Защото е бяло,
понякога млечно,
понякога болнично вяло,
понякога небесно, далечно.
Свещта в храма,
на тела простряния чаршаф,
на булката воалът
петдесет години пазен здрав.
В кафето захарта
или счупения порцелан,
лъчът пречупен светлина
от чайника добре прибран. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??