JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
9.12.2015 г., 23:45 ч.

Бяло 

  Поезия » Друга
437 0 4

Защото е бяло,
понякога млечно,
понякога болнично вяло,
понякога небесно, далечно.
Свещта в храма,
на тела простряния чаршаф,
на булката воалът
петдесет години пазен здрав.
В кафето захарта
или счупения порцелан,
лъчът пречупен светлина
от чайника добре прибран.
На земята навалялия сняг
или шум от заек уплашен,
унесен в неспирния бяг.
Пригладен хартиен лист,
пукната стара чиния,
а в нея една шепа ориз.

Безброй са белите
чувства, предмети и дни,
но на мен ми липсва
само една - роза бяла с много бодли...

© Радост Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??