Каква луна е грейнала навънка,
върви ми се по белия ѝ път.
Да се засмея, да извикам звънко,
прозорци да събудя, да не спят.
Да извървя полето ѝ небесно,
с ръцете си да набера звезди.
Каква луна донесе тази есен
и кой ли бялото ми отреди…
Усмихваш се и уж не съм видяла.
Завихрил ме е вече вятър щур.
В прегръдката му сгушена и малка,
чертая с бяло нощния контур. ...