Anita765 (Ани Монева)
296 11769
2 нояб. 2017 г., 09:14

Бяло 

  Поэзия
624 6 10

Каква луна е грейнала навънка,

върви ми се по белия ѝ път.

Да се засмея, да  извикам звънко,

прозорци да събудя, да не спят.

 

Да извървя полето ѝ небесно,

с ръцете си да набера звезди.

Каква луна донесе тази есен

и кой ли бялото ми отреди…

 

Усмихваш се и уж не съм видяла.

Завихрил ме е вече вятър щур.

В прегръдката му сгушена и малка,

чертая с бяло нощния контур.

 

Рисува ми се, как рисува гълъб,

гнездо, с ръцете си което сви.

Рисува ми се с бяло много дълго

и нежност, дето четката мълви.

 

Рисува ми се дъжд един – особен,

две вадички по нощното стъкло.

Рисува ми се просто тази обич,

с разпереното ти над мен крило.

 

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??