Oct 19, 2007, 8:24 AM

БЯЛО ПОСЛАНИЕ 

  Poetry
660 0 10
Завиждам на вещите, които докосваш;
на завесите, които галиш с ръката си;
на дивана, поел топлината ти;
на чашата, която докосваш с устни;
на часовника, който те събужда сутрин.

Завиждам на всичко, което те заобикаля...
Дали тези вещи осъзнават
колко искам да бъда на тяхното място -
безмълвна, неодушевена
и в същото време изпълнена с ТЕБЕ?!...

Качих върху вятъра своите мисли
да стигнат до тебе във капчици чисти,
във меки перца, до ръката ти спрели -
безшумни и леки, наивни и бели.

Душата ми тихо във тях се е скрила,
докосва те с нежност, невинност и сила.
Не зная дали ще усетиш до колко
във тях е събрана моята болка.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??