NINYA (Марияна Георгиева)
24 202
19.10.2007 г., 8:24 ч.

БЯЛО ПОСЛАНИЕ 

  Поезия
671 0 10
Завиждам на вещите, които докосваш;
на завесите, които галиш с ръката си;
на дивана, поел топлината ти;
на чашата, която докосваш с устни;
на часовника, който те събужда сутрин.

Завиждам на всичко, което те заобикаля...
Дали тези вещи осъзнават
колко искам да бъда на тяхното място -
безмълвна, неодушевена
и в същото време изпълнена с ТЕБЕ?!...

Качих върху вятъра своите мисли
да стигнат до тебе във капчици чисти,
във меки перца, до ръката ти спрели -
безшумни и леки, наивни и бели.

Душата ми тихо във тях се е скрила,
докосва те с нежност, невинност и сила.
Не зная дали ще усетиш до колко
във тях е събрана моята болка.

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??