Гняв обзема моята душа,
броди из мрачни мисли тя.
От опасността не се боя,
която тропа на моята врата!
Като бик необуздан
към мишената се стремя,
да я разкъсам бързо на мига,
доволна и без капка жал да продължа,
докато не заровя го в пръстта!
© Петя Димитрова All rights reserved.