Разпусна си косите златнокоси.
Докосна с нея меката трева.
Побегна с крачета боси,
с лице огряно в светлина.
Косата - облак фееричен
летеше с малкото дете
и като картина, тъй магичен
мигът докосна моето сърце.
Каква си българка, прекрасна,
родена с финес, красота!
Изваяна си фея, класна
от филигранни чудеса! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up