Разпусна си косите златнокоси.
Докосна с нея меката трева.
Побегна с крачета боси,
с лице огряно в светлина.
Косата - облак фееричен
летеше с малкото дете
и като картина, тъй магичен
мигът докосна моето сърце.
Каква си българка, прекрасна,
родена с финес, красота!
Изваяна си фея, класна
от филигранни чудеса! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse