Бъдещето е пред нас
Ей, здравей, Самота! Как мина денят ти?
Но защо ме посрещаш с подути очи?
Ето, сядам до теб - продължаваш да плачеш.
От какво се разстрои? Ще ми кажеш, нали?
Сериали ли гледа? С приятел си чати
и нарече те скучна, затуй ли скърбиш?
Не говорят, сумтят и все те отбягват.
Съжалявам, но, мила, всеки в нещо греши.
Знаеш, често отсъствам, от къщи далеч съм,
но ще дойде денят, само с теб ще стоя,
ще си бъбрим за всичко от сутрин до вечер ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up