Бъдещето е пред нас
Ей, здравей, Самота! Как мина денят ти?
Но защо ме посрещаш с подути очи?
Ето, сядам до теб - продължаваш да плачеш.
От какво се разстрои? Ще ми кажеш, нали?
Сериали ли гледа? С приятел си чати
и нарече те скучна, затуй ли скърбиш?
Не говорят, сумтят и все те отбягват.
Съжалявам, но, мила, всеки в нещо греши.
Знаеш, често отсъствам, от къщи далеч съм,
но ще дойде денят, само с теб ще стоя,
ще си бъбрим за всичко от сутрин до вечер ...