С еднопосочен билет някои напуснаха страната,
като пакет нарочен... загубил трайно следата.
А ние дето останахме, слепиха с трайно лепило
и очи и уста, изтриха със симпатично мастило.

Анти-хуманни проекти родиха се от недрата
на европейски кратуни гонещи интерес с делата.
Нов ред вече иде по сценарий стъкмен от елитът.
Ненужното ще погине, а устоите ще се сринат.

Едно е да имаш държава, друго глутница в нея.
Ден след ден я затриват, на народен гръб си живеят.
Мирът е лелеяно нещо, но постига се само с морал.
докато някой пробуден не съзре позорен капан.

Душите ни вързани между хляба и ножа
препускаха милите за дребни стотинки във джоба.
Отвикнали на лоялност, прогизнали в обещания
при всяко гласоподаване и партийна кампания.

Алчни и лакоми не свършващи се чиновници
до капка изстискваха народните ни възможности.
Уж безпартийни, а лапат с паста си юнашки
от Европейски поръчки и от консигнации пачки.

Но тук сме родени, тук сме израсли на тази земя.
Сърце не ни дава, да я зачеркнем просто така.
Нашите корени здраво захванати, още държат ни.
Никой не може с измислени ценности от нас да изтръгне.

Господ и цар винаги са далеко.

Пука ли му на някой за нас?
Българино, брате, Човеко!

Не гъни колене, не се предавай  без глас!