България

Една земя малка, колкото длан човешка,

дарена ни бе някога на българите от Бога.

За нея милея и любя, без нея аз не мога,

и ме радва и боли ме за участта и тежка!

С красивите си високи, горди планини,

с китните зелени и плодородни равнини,

с разцъфналите и дървета през пролетта,

с бяло снежната и зимна българска красота,

с красивите есенни багри и килим от листа,

с жаркото слънце, с натежали класове, пшеницата.

Гордея се с моите мили братя по съдба,

моите българи родени тук и останали в родината.

Тук те се борят за хляба от ранина до късна доба,

но не навеждат снагата си и никога своята глава.

Гордея се със свойте мили синове, моите деца,

който сега не са до мен но са ми в съня.

Пожелавам им Бог да ги пази и благослови,

да са живи и здрави и да сбъдват техните мечти!

А Господ ще пази нашата земя, нашата България,

вярвам в това защото Той е нашата светиня.

Той сам е пожелал преди години, някога това,

да бди над българския народ и неговата страна.