Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини,
с китните зелени и плодородни равнини,
с разцъфналите и дървета през пролетта,
с бяло снежната и зимна българска красота,
с красивите есенни багри и килим от листа,
с жаркото слънце, с натежали класове, пшеницата.
Гордея се с моите мили братя по съдба,
моите българи родени тук и останали в родината. ...