May 1, 2023, 6:35 AM  

Българският Воин 

  Poetry » Odys and poems
542 0 0
Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да милеят.
Нито крачка назад, що там е България, там остават бащините врати,
зад гърба ни е родата любяща, сърцето за тях стеснено кърви.
Ах, ти война жестока и тъй проклета, как майки остави да скърбят,
за синове им, дет' млади остави да погребат, забравени вече,
таз орисия да носят и кълнат, остави ги да жалят и те тъй да мрат.
Спомняйте нас злочестите, за младостта ни,
слънцето жарко обгорила, как трибагреник не сдадохме, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??