Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да милеят.
Нито крачка назад, що там е България, там остават бащините врати,
зад гърба ни е родата любяща, сърцето за тях стеснено кърви.
Ах, ти война жестока и тъй проклета, как майки остави да скърбят,
за синове им, дет' млади остави да погребат, забравени вече,
таз орисия да носят и кълнат, остави ги да жалят и те тъй да мрат.
Спомняйте нас злочестите, за младостта ни,
слънцето жарко обгорила, как трибагреник не сдадохме, ...