May 28, 2008, 5:59 AM

Бълха 

  Poetry
5.0 / 3
836 0 5
Бълха си хванах сутринта -
размазах я с парцала по стената.
Погледнах я отблизо и видях,
че тя приличаше на тебе по краката,
по погледа, лицето, красотата...
И нещо виждах в нея твое!
Не знам дали усмивката, устата
ти бе откраднал на бълхата.
Но после осъзнах се и разбрах,
че от любов съм заслепена,
че дълго любовта зовах,
но дълго любела съм заблудена; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Random works

More works »