Бълха си хванах сутринта -
размазах я с парцала по стената.
Погледнах я отблизо и видях,
че тя приличаше на тебе по краката,
по погледа, лицето, красотата...
И нещо виждах в нея твое!
Не знам дали усмивката, устата
ти бе откраднал на бълхата.
Но после осъзнах се и разбрах,
че от любов съм заслепена,
че дълго любовта зовах,
но дълго любела съм заблудена; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up