Бълха
Бълха си хванах сутринта -
размазах я с парцала по стената.
Погледнах я отблизо и видях,
че тя приличаше на тебе по краката,
по погледа, лицето, красотата...
И нещо виждах в нея твое!
Не знам дали усмивката, устата
ти бе откраднал на бълхата.
Но после осъзнах се и разбрах,
че от любов съм заслепена,
че дълго любовта зовах,
но дълго любела съм заблудена;
че нищо от една бълха
не можеше да бъде твое.
Рзбира се, освен това,
че както ти, така и тя,
нападахте ме, смукахте жестоко.
Използвахте ме за любов и за пара.
Отваряхте ми рани надълбоко...
Но разликата тука е една -
Бълхата е бълха- от удара умря!
Ала едва ли ти
от силата на моята ръка
ще имаш същата съдба!
© Татяна Начкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хихи, изкефи ме!
И Честит Рожден Ден, Татянка!
-
Хареса ми!
-
Да внимават мъжете ,да не бъдат бълхи!Браво !
-
Не му я пожелавам таз съдба!!!Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за коментарите ти...
А колкото до таз бълха,
щом е за една пара...
не заслужата да се цапа твоята ръка...
Поздрави