Вселената внезапно опустя.
Звездите дъх стаиха от уплаха.
Във тъмен плащ загърна се нощта.
Единствено Луната с мен зачака.
Единствено Луната с мен заплака.
Изстрадах те, изплаках те.
Боля!
Не си признавам, но боли ме още.
Свидетел ми е жълтата Луна,
която слуша как ридая нощем.
Отеква още ведрия ти смях.
Забави ход, заслуша се Земята ...