***

дю (Мира)
78 202

11 mar 2021, 8:08

Poesía » De amor

524 1 6

Вселената внезапно опустя.

Звездите дъх стаиха от уплаха.

Във тъмен плащ загърна се нощта.

Единствено Луната с мен зачака.

Единствено Луната с мен заплака.

Изстрадах те, изплаках те.

Боля!

Не си признавам, но боли ме още.

Свидетел ми е жълтата Луна,

която слуша как ридая нощем.

Отеква още ведрия ти смях.

Забави ход, заслуша се Земята

Аз всичко през сълзите измечтах.

Ще те разказвам дълго на Луната...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Миг31

2021-03-12T19:44:34+02:00

Любопитната Луна всичко за всекиго знае , за най сензитивните е първа дружка и утеха!
РосиДимова (Росица Димова)

2021-03-11T17:49:19+02:00

Много ярко и красиво!
Скитницa

2021-03-11T15:24:33+02:00

Много е хубаво! Дори си го представих като песен, поне на мен така ми звучеше...
Прав е Anterez, трябва му едно хубаво заглавие, за да не си остане така безименно...
генек (Георги Коновски)

2021-03-11T10:45:18+02:00

Приятно.
palenka (П Антонова)

2021-03-11T10:03:00+02:00

Поздравления!
Anterez

2021-03-11T09:47:33+02:00

Много добре преплетено с космологически привкус. Заслужава едно хубаво заглавие