* * *

Mar 29, 2020, 11:33 PM

Poetry

1146 16 9

Понякога си спомням, че съм бил
последен лъч от гаснещото слънце...
в кандилото на запада - фитил,
за мрака - антрацитночерно зрънце.
...Една любов невидимо изтля -
хербарият на времето я рони.
С праха от нея вечността застла
пътека за душите ни бездомни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works