29 мар. 2020 г., 23:33

* * * 

  Поэзия
1145 16 9
Понякога си спомням, че съм бил
последен лъч от гаснещото слънце...
в кандилото на запада - фитил,
за мрака - антрацитночерно зрънце.
...Една любов невидимо изтля -
хербарият на времето я рони.
С праха от нея вечността застла
пътека за душите ни бездомни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??