darko47 (Живодар Душков)
163 4
Jul 10, 2013, 8:58 PM

*** 

  Poetry » Love
662 0 8

Живодар Душков

 

***

 

Любовта ми излезе от къщи.

Каза „Тръгвам!” и… тръгна.

А след нея денят се намръщи

и внезапно във нощ се превърна,

и внезапно дъждовни въжета

като бич във земята се впиха,  

оголелите тъжни дървета

гърбовете си морно превиха…

 

Аз немея след думите чути,

мускул даже в лика ми не трепва.

Сам разбирам: след десет минути

ще се чувствам попаднал във клетка,

ще се вслушвам в шума зад вратата,

ще се взирам в света зад стъклото,

ще следя онемял циферблата

на часовника спрял, неработещ…

 

Двеста пъти, не само веднъж,

ще проклинам аз своите думи…

 

Но и днес все се правя на мъж

и „Върви си!” ти казвам… безумен.

© Живодар Душков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??