Живодар Душков
***
Любовта ми излезе от къщи.
Каза „Тръгвам!” и… тръгна.
А след нея денят се намръщи
и внезапно във нощ се превърна,
и внезапно дъждовни въжета
като бич във земята се впиха,
оголелите тъжни дървета
гърбовете си морно превиха…
Аз немея след думите чути,
мускул даже в лика ми не трепва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация