...

Jan 16, 2021, 12:04 PM

Poetry » Phylosophy

434 0 2

Докато сколасам, влакът отминал,

излишно съм трупала в сака багаж.

Топурка каруца, счупва се стомна,

бюфетите модни са вече талаш.

Най-краткия миг е най-сладкият спомен

с вкуса си на устни, на коматчето хляб.

От постулати и притчи надомни

обърква се уж подреденият свят.

Познато до болка и до почуда,

кой е детето-майка сега?

Подир да се щурам и да попитам

ме гали с поглед съдба-дъщеря.

Please sign in with your account so you can comment and vote.