...

16.01.2021 г., 12:04 ч.

Поезия » Философска

435 0 2

Докато сколасам, влакът отминал,

излишно съм трупала в сака багаж.

Топурка каруца, счупва се стомна,

бюфетите модни са вече талаш.

Най-краткия миг е най-сладкият спомен

с вкуса си на устни, на коматчето хляб.

От постулати и притчи надомни

обърква се уж подреденият свят.

Познато до болка и до почуда,

кой е детето-майка сега?

Подир да се щурам и да попитам

ме гали с поглед съдба-дъщеря.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.