Jul 1, 2008, 8:22 PM

*** 

  Poetry » White poetry
534 0 7

Върви си щом ти стана тясно

душата ти да обитавам

щом всеки ден ти е еднакъв

като във филм с един участник

в река се къпеш все си жаден

и сълзите ми не помагат

да сгрея сърцето ти от камък

отивай си тук няма нищо

което да не съм ти дала

и огънят от мен запален

превърна се в угаснала жарава

не спирай и не се обръщай

не те задържам с нищо, не изисквам

но само знай когато тръгнеш

да топлиш нощите си тъмни

едно те моля... не се връщай.

 

 

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??