Върви си щом ти стана тясно
душата ти да обитавам
щом всеки ден ти е еднакъв
като във филм с един участник
в река се къпеш все си жаден
и сълзите ми не помагат
да сгрея сърцето ти от камък
отивай си тук няма нищо
което да не съм ти дала
и огънят от мен запален
превърна се в угаснала жарава
не спирай и не се обръщай
не те задържам с нищо, не изисквам
но само знай когато тръгнеш
да топлиш нощите си тъмни
едно те моля... не се връщай.
© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados