В очите ти ще видя дъжд... Сълзите отпреди...

Можеш ли за тях да ми простиш? Можеш ли с мен да продължиш?

Аз знам не можеш без обида да ме гледаш...

Не можеш смело до мен да се изправиш...

А ще можеш ли все някога?

Преливат в мен и болка и тъга,

нямам сила да гледам напред и се връщам назад...

Със спомените вплитам онази любов... И боли...

И боли, но свикнах вече...

Ослепях от болка, без думи останах и само с твойто име на уста...

И търся, скитам, без надежда, не оставям след себе си следа...

По твойте стъпки аз вървя... Вървя и търся малко светлина...

Към изгубеното бягам, но все не го намирам...

Обръщам глава и гледам напред, а се връщам назад.

И пак отново там сама със спомените си...

Накланям глава, не търся вече... Боли, но няма сълзи...

Напред ли тръгнах, или се върнах отново назад...