Мр.Тръмс (Тръмс Гърков)
37 40
May 18, 2007, 8:16 PM

* * * 

  Poetry
631 0 1

В болка сме родени
и животът ни белязан е със нея.
Съдби човешки,
толкова неразбираеми,
с желания и чувства така неутолими.

В живота си един към доброто се стремим.
Изнизвайки ни се през пръсти,
животът ни, тъй кратък,
като пурпурен отблясък на огледало.

И само болката от любовта
все още ми напомня, че още жив съм
и, че дишам.

© Тръмс Гърков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • все още ми напомня, че още жив съм
    и, че дишам.
    Според мен, по-добе ще е :
    все още ми напомня, че съм жив...
    че дишам.

    Хубаво е!
Random works
: ??:??