* * *

18.05.2007 г., 20:16 ч.

Поезия

714 0 1

В болка сме родени
и животът ни белязан е със нея.
Съдби човешки,
толкова неразбираеми,
с желания и чувства така неутолими.
В живота си един към доброто се стремим.
Изнизвайки ни се през пръсти,
животът ни, тъй кратък,
като пурпурен отблясък на огледало.
И само болката от любовта
все още ми напомня, че още жив съм
и, че дишам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения