Aug 7, 2008, 7:33 AM

Целота 

  Poetry » Other
534 0 14
Немее телефонът - сякаш струна,
лишена от красив китарен звън...
Слухът е празен, всъщност нецелунат,
удавен от кошмари в страшен сън.

Слънцето забива остриета
и изтезава с огъня плътта.
Часовникът е спрял в небитието,
стрелките му ръждясват от тъга...

Вечер и небето звездоплаче...
Вятърът не смее да шепти...
Самотата като гарван грачи
и скърца в уморените врати...

Висок е за надеждата балконът...
Мечтата уморено е заспала...
Тялото се гърчи в адски огън.
Земята, всъщност, още ли е цяла?...


© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??