valiordanov (Валентин Йорданов)
1833 1473
7.08.2008 г., 7:33 ч.

Целота 

  Поезия » Друга
4.9 (11)
608 0 14
Немее телефонът - сякаш струна,
лишена от красив китарен звън...
Слухът е празен, всъщност нецелунат,
удавен от кошмари в страшен сън.
Слънцето забива остриета
и изтезава с огъня плътта.
Часовникът е спрял в небитието,
стрелките му ръждясват от тъга...
Вечер и небето звездоплаче...
Вятърът не смее да шепти...
Самотата като гарван грачи
и скърца в уморените врати... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • КонстантинК (Константин К.) Дрибъл
    Дрибъл
  • slavi2002 (Слави Тодоров) Бреза, в която ще се преродиш
    Косите ти ухаеха на сняг сред смугла ноемврийска вечер, на бухващия търпеливо хляб, на житено мълчан...
  • Jackie151 (Антоанета Иванова) Безсмислие
    Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
  • vega666 (Младен Мисана) Беляза ме с любов
    Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...

Още произведения »