Зовеш ме както лунна сянка
зове остатък светъл сърп
и там - във очната ти ямка
погледът ми плах се дърпа.
От удивление мълча,
сърцето пак към теб ще тръгне
и може би аз ще сгреша,
ако продължа да гъгна.
Пред олтара на душата ти,
пред всички рози и ласки във теб,
ще проговоря със остатъци
от смелост, скрита зад поглед от лед. ...