С мисъл, достигаща дълбините
на вселенската велика душа,
създаваш сезони на мечтите,
галени от най-нежната ръка.
С песен, в изгревите оживяла,
възраждаш страдащите ни сърца.
Кой те създаде - надежда бяла,
във сияние превръщаща нощта?
Като майска роза съвършена,
ти си посланието на небето.
Птица към висините устремена,
целуната от Бог в сърцето.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up