С мисъл, достигаща дълбините
на вселенската велика душа,
създаваш сезони на мечтите,
галени от най-нежната ръка.
С песен, в изгревите оживяла,
възраждаш страдащите ни сърца.
Кой те създаде - надежда бяла,
във сияние превръщаща нощта?
Като майска роза съвършена,
ти си посланието на небето.
Птица към висините устремена,
целуната от Бог в сърцето.