Jan 25, 2008, 12:49 AM

Целувка-кафе 

  Poetry » Love
1279 0 11

 На Ян...

Банална мисъл, в сивотата протрита,

не пробожда - конец във игла.

Нова утрин посрещам. Измита.

Очите отварям с пясък-следа.

Станах рано. Пих кафе.

В лицето срещах сънливост.

Целувка по бузата, а може би две?

Не ми липсва и мъчна страхливост.

Понеделникът е сив. Нормален е някак.

Но ти го правиш по-поносим.

Обичам да те целувам. Навсякъде, всякак.

Ти си кафето, без глътката дим.

 

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??