25.01.2008 г., 0:49 ч.

Целувка-кафе 

  Поезия » Любовна
1300 0 11

 На Ян...

Банална мисъл, в сивотата протрита,

не пробожда - конец във игла.

Нова утрин посрещам. Измита.

Очите отварям с пясък-следа.

Станах рано. Пих кафе.

В лицето срещах сънливост.

Целувка по бузата, а може би две?

Не ми липсва и мъчна страхливост.

Понеделникът е сив. Нормален е някак.

Но ти го правиш по-поносим.

Обичам да те целувам. Навсякъде, всякак.

Ти си кафето, без глътката дим.

 

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??