Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
May 15, 2021, 11:37 AM  

Целувка за сън 

  Poetry
749 12 29

Закъснях. А от дълго ти пиша.

За дъжда. Как превива треви.

През росата как розата диша,

натежала на стрък се крепи.

Както аз на стеблото отдавна,

съм увиснала в твоята гръд.

Без да зная дали се отдавам,

или просто прегръщам те в гръб.

Нощ след нощ. Закъснях. А е само,

крехък стон недостигнал небе. 

Ти ми казваш: обичам те. Нямо.

Аз отеквам с натежало сърце.

Преболяла от нежност се свличам,

всеки лист, подир мене звъни.

А когато отронят се всички,

пак съм стрък, напоен с тишини.

Твоят глас ме събужда в коприна,

и от сън разцъфтявам в зори,

със целувки гръдта ти покривам, 

синевата проблясва в искри.

Там далече щурецът засвирва,

оцелял след поредния дъжд.

А цветът ми след мократа диря,

пада косо. В сърцето на мъж.

 

 

 

© Силвия Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??