Plevel (Силвия Илиева)
159 13707
15 мая 2021 г., 11:37  

Целувка за сън 

  Поэзия
768 12 29

Закъснях. А от дълго ти пиша.

За дъжда. Как превива треви.

През росата как розата диша,

натежала на стрък се крепи.

Както аз на стеблото отдавна,

съм увиснала в твоята гръд.

Без да зная дали се отдавам,

или просто прегръщам те в гръб.

Нощ след нощ. Закъснях. А е само,

крехък стон недостигнал небе. 

Ти ми казваш: обичам те. Нямо.

Аз отеквам с натежало сърце.

Преболяла от нежност се свличам,

всеки лист, подир мене звъни.

А когато отронят се всички,

пак съм стрък, напоен с тишини.

Твоят глас ме събужда в коприна,

и от сън разцъфтявам в зори,

със целувки гръдта ти покривам, 

синевата проблясва в искри.

Там далече щурецът засвирва,

оцелял след поредния дъжд.

А цветът ми след мократа диря,

пада косо. В сърцето на мъж.

 

 

 

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??