Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам
дори с вина във лактите забита.
Разкрива бъдещето пътя неутъпкан,
а истината някъде самотно скита.
От рани и обиди пак душата стене.
Но, всяко нещо има си цена.
Разделят ни стени, товари бреме.
През лустрото житейско стича се сълза. ...