Отново разпиляно е сърцето
и отново няма капка гняв.
Само пустота е в него -
нито обич, нито смях.
И, наведена, събирам
къс по къс в шепа аз.
И мечти, и истини намирам
ала... нищо хубаво сред тях.
***
Ти отдавна си замина.
Тез руини сътвори ги -
ей така, с лекота... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up