Цената

27 sept 2009, 23:25

Poesía

946 0 3

Отново разпиляно е сърцето

и отново няма капка гняв.

Само пустота е в него -

нито обич, нито смях.

И, наведена, събирам

къс по къс в шепа аз.

И мечти, и истини намирам

ала... нищо хубаво сред тях.

***

Ти отдавна си замина.

Тез руини сътвори ги -

ей така, с лекота...

Но не бързай толкоз, мили!

В живота нищо даром не остава.

Първо взимаш, после даваш...

Съдбата ще потърси своята разплата.

Знай, не искам да съм там, когато

трябва да платиш цената.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

BuRn_AliVe (Александър)

2010-04-11T21:12:45+03:00

Ще намериш отново пътя си! Поздрави,страхотен стих!
ATEA (Тет)

2010-03-13T03:23:50+02:00
D_Atanasova (Диана Атанасова)

2009-09-28T11:35:08+03:00

Хубаво е, а пустотата е временна! Поздрав!