Ще дойдеш - сам.

И мястото ще е открито.

Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!

Ще те смущава всяка непозната сянка...

А аз в полумрака ще търся твоите очи.

Такава среща е тъй необичайна

за теб и твоето сърце!

А аз - забравена и изцяло променена.

Ще  ме прегърнеш, нежни думи ще шептиш.

А аз - изтръпнала и оживена

ще те притисна притаена!

Дали ще дойдеш - аз не зная...

И в сънищата бързаш да си идеш.

Надеждата не ме оставя,

но късно е а ти се бавиш.

Няма да дойдеш - вече зная.

Заедо със спомена съм отлетяла!

Извини ме, бях се замечтала!

И тебе измислих, и мене.

И сенките, и спомените, и сънищата.

Но те чаках!

И в този мъничко измислен свят

по-лесно се бленува.

А онзи виртуален глас - не знае да ревнува.

И хората тъй - някак си са по-добри

Отнесени в бъдещите дни!