Ще дойдеш - сам.
И мястото ще е открито.
Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!
Ще те смущава всяка непозната сянка...
А аз в полумрака ще търся твоите очи.
Такава среща е тъй необичайна
за теб и твоето сърце!
А аз - забравена и изцяло променена.
Ще ме прегърнеш, нежни думи ще шептиш.
А аз - изтръпнала и оживена
ще те притисна притаена!
Дали ще дойдеш - аз не зная...
И в сънищата бързаш да си идеш.
Надеждата не ме оставя,
но късно е а ти се бавиш.
Няма да дойдеш - вече зная.
Заедо със спомена съм отлетяла!
Извини ме, бях се замечтала!
И тебе измислих, и мене.
И сенките, и спомените, и сънищата.
Но те чаках!
И в този мъничко измислен свят
по-лесно се бленува.
А онзи виртуален глас - не знае да ревнува.
И хората тъй - някак си са по-добри
Отнесени в бъдещите дни!
© Мария Николова Всички права запазени